|
|
{ Беше Коледа. (И какво от това ?) }
/msg #bpm zdravejte! Vesela Koleda :)
Тя седеше изправена до прозореца, вперила поглед някъде навън. В ъгъла гордо
бе застанало окиченото коледно дръвче, а в тъмната стая се виждаше единствено
отблясъкът от трепкащите лампички.
Знаеше, че накрая ще се почувства така, но все се надяваше, че ще успее да преодолее
самотата и тъгата, които й навяваше този празник (?), с малко хубава храна и
скъпо вино. Не позна…
Замръзналото й на място тяло рязко се отдръпна от прозореца, грабна палтото
и ръкавиците си и затръшна вратата след себе си. Беше валяло през целия ден
и сега снегът достигаше почти до коленете. Но не той, а особената тишина, която
донасяше със себе си, я караше да се чувства сама, но сигурна и спокойна.
(А сега какво?)
В прозореца на стаята й на втория етаж коледните лампички продължаваха да блещукат.
Чувстваше се съвсем различен човек тук и когато попаднеше на другото място.
Там всички й бяха приятели и й говореха мили неща. Бяха й толкова близки, че
вече мислеше, че истинският й живот всъщност се случваше там. Но какво се оказа?
- На Коледа тя бе останала сама.
(Не че много й пукаше… (?))
Прииска й се да направи нещо странно, което да я накара да се чувства различна.
Тръгна към парка, който сега изглеждаше поразително красив и неузнаваем с пласта
бяла материя, която го покриваше. Озова се в центъра на една от полянките (поне
така предполагаше) и най-неочаквано легна в снега, скръсти ръце на тила и се
загледа…
Небето беше съвсем ясно и като че ли обсипано с два пъти повече звезди от обикновено,
които бяха по-ярки от всякога. Как изобщо е възможно такава красота да съществува,
а ние да можем едшнствено да й се възхищаваме?
Опитваше се да отпътува някъде далеч от мислите си, но все пак разбираше, че
никой не бе пожелал да бъде с нея на този празник (?). Беше й тъжно, но се опитваше
и да ги разбере. Те имаха семейства, а тя - не. Да… Сигурно са прави - там просто
нямаше място за нея.
Искаше само и на нея да й се случи нещо хубаво тази вечер.
И тогава видя най-зашеметяващата падаща звезда на света. Най-яркото нещо, което
бе виждала. И колкото повече падаше, толкова по-ярка ставаше. Не беше първата,
която виждаше и все пак имаше чувството, че е преживяла нещо неземно. По бузите
й се отрониха две топли сълзи, които тя бързо избърса с ръкавиците си. След
това стана от снега, в който остана да лежи само снежният отпечатък на тялото
й и се запъти към мястото, където бе решила да отиде, въпреки всичко, което
й се случи тази нощ.
Беше единствената, решила да дойде тук по това време.
Свали ръкавиците и написа :
/j #bpm
zdravejte! Vesela Koleda :)
И усмивка.
А на лицето й имаше ледено, тъжно изражение. И все пак сърцето й се стопли.
И можеше да се каже, че й беше хубаво. Макар и виртуални - те съществуваха,
нали? И сега бяха с нея, там. Само това имаше значение, за момента.
Толкова много се беше привързала…
<!-Весела Коледа все пак, #bpm, и нека не оставяме никого сам на този празник
:)
А да - и се опитайте да не се привързвате толкова… или може би … няма нищо лошо
… знам ли вече?… :) -- >
2000-25-11
by poiuy | email