|
|
{ wired }
 |
|
no commercial |
#wired [+inpst] :: cnntd
момче ме спира на улицата:
- здравей, виждали сме се. ти живееш в ...
- мрежата - помагам му
- моля?
когато кажеш така на някой, който идея няма какво се случва там, по - скоро
би те изгледал с презрение. обаче е факт. когато сутрин отвориш очи и второто
нещо, което мозакът ти генерира след кафе, е колко ли мейла имаш в inbox-a си
и дали най - после ще видиш х online, можеш да си сигурен, че в полето адресна
регистрация любезно се е настанила думичката [wired]. и лошото не свършва тук
то едва сега започва (да ти пречи). защото, когато смениш средата от реална
с виртуална спираш да владееш онзи език. когато смениш приятелите си, изведнъж
осъзнаваш, че без ток си толкова сам, колкото сутрин в банята. случвало ми се
е когато съм там да не правя нищо ... не ходя никъде ... не говоря с никого
... просто знам, че около мен
има милиони хора (и не само) ... и не съм сама, просто на един клик разстояние
от каквото си поискам. скуката идва в различни моменти, обаче онзи в който седиш,
нежно прегърнат от ... апатията, и се чудиш полузаспало къде да отидеш с надеждата
нещо така да грабне вниманието ти, че удобно да се настани@favorites е най -
страшен.
какво се случва в един момент? обажда ти се приятел, изненадва мозъчните ти
гънки споменавайки име, което по - късно се сещаш, че е твое, кани те на кафе.
ти (от)кликваш на поканата, ок! сядате някъде и докато той говори за работа,
ежедневие, хора и etc ... ти пресмяташ на ум ->Sofia 16h, New Zealand+11h=nqkyde
3@mornin' ... veroqtno Х е online, ahhh!!! <- след това, усетил очакващия
поглед на събеседника си, се чувстваш (странно) задължен да кажеш как си.
сваляш очила, разтъркваш очи и казваш:
- уморена съм. не съм спала от n - часа, btw знаеш ли какво си свалих онзи ден?
... и спираш да бъдеш разбиран. гледат те и не разбират езика на който говориш,
нищо, че говориш няколко, разделяте се и се прибираш ... power/password/connect/nqkolko
poznati zvuka i si @home/j # .../ICQ/nick
тъжното идва, когато усетиш колко си се изродил в невъзможността да спретнеш
едно изречение, което да не звучи като [father podai mi pls, divice-a da posyrfiram
malko] - и father разбира, но не защото е наясно за какво говориш а защото единственото
нещо на масата е дстанционното на телевизора.
извинете, колко е часа?
@641
... тъжното е, че нищо реално вече не би могло да те впечатли ...
/q
181100@980
2001-07-01
by wrd
* картинката е от [Lain]