|
|
{ скука }
скука : времето когато с кеф би слушал разговора на две застаряващи лелки....
 |
|
Скука : Отвори прозореца на твоето въображение |
Fon Dе Ten
16 : 55. В лекция по Демография съм. Пред лицето ми за пореден път лъсва потния задник на съвременното висше образование. С една дума - скука. Някъде там, извън моето лично слухово пространство се чува приглушеното буботене на преподавателя. Оглеждам се. Не съм единствения, който се е абстрахирал от: "…сума от J равна на Ai, по колони е равно на 1 бла-бла…".
Examination
Студено ми е. Припряно се наметвам с палтото ми. Дъхвам си в ръцете и успешно
виждам парата на дъха ми. Успокоявам се че не съм параноик, а наистина ми е
студено. Вратата се отваря и по средата на лекцията влиза поредната измръзнала
колежка, която съобщава, че в четвъртък ще правим контролно по ИБСАИ. Хей така,
за коледна атмосфера.
Опс, в момента буботещия глас се обажда : "...Драги колеги, това което ни предлага науката не се използва в практиката, а се заменя с административни мерки…" А, добре. Скара ни се човекът. Това нашето на нищо не прилича. Още малко и ще се излегнем по чиновете.
Open The Bottle
Отново потъвам в бозата на собствените ми мисли. Съсредоточвам се върху собственото
си тяло. След кратък период на изследване, отчитам че изпитвам остра студена
болка в лявото бедро, а пръстите на краката ми са започнали доста неприятно
да измръзват.
Опитвам се да правя нещо. Всичко друго, но не и да слушам лекцията.
Задачата ми е нестравнимо трудна защото стоя някде в дълбките провинциални простори
на стаята.
Пробвам да си рисувам нещо. За съжаление господ не ме е надарил с рисувателни
способности и след кратко скициране на преподавателя преминавам към игране на
морски шах. Да играеш морски шах сам със себе си има и добри страни. Просто
винаги печелиш. След като почовърквам егото си с това колко съм добър на морски
шах, преминавам към анатомично изучаване на химикалката ми.
Веднага болното ми въображение превръща учебната стая в малка болница за химикалки.
С вой на линейки докарват моята черна еднодневка и със замах я просват върху
някаква операционна маса. Наоколо цъкат медицински сестри от ордена на Шнайдер.
Ето че пристига и хирурга - възпитаник на международната школа на Паркър. Използват
някакви странни инструменти с които разглобяват моята химикалка с вид на древна
проститутка. Вече ясно се забелязват основните анатомични органи. Пълнителят
поразително прилича на гръбначен стълб, докато пружината наподобява черва, Интересно
е. Нека сега да разгледаме нервната система. Тя представлява един много прост
механизъм за превключване.
Exit The Outer World
Някъде "там", отвъд моите измислени измерения се чува женски глас,
който чете доклад. Като споменах доклад, някъде в моята безбрежна боза пробягват
светкавиците на прозрението. Та аз съм тук единствено защото и аз ще изнасям
подобен доклад. В съзнанието ми подобно на евтин филм се появяват кадри от това
как пиша/разпечатвам/нося доклада. Опс, тя свърши. Мой ред е.
Бавно и с нежелание затварям портата към моето въображение, след което следва
едно кратко, но скоростно пропадане през средата на емоционалната ми аклиматизация.
Ставам и се понасям към катедрата. Време е и аз да изиграя своята социална роля
в това социално безумие. Дарендорф би се гордял с мен.
2000-18-12