|
|
{ Периферно зрение }
Както винаги, трикът е в детайлите.
Напоследък все по-често се улавям да се заглеждам по дизайна на компютрите (вместо да се интересувам от техническите им характеристики), по шарените надписчета на чантите на разни тийнейджърки (вместо по самите тийнейджърки) и изобщо по разни на пръв поглед второстепенни неща.
В тази връзка и нездравото ми любопитство по въпроси като изредените по-долу. (Не търсете логика в подреждането им.)
 |
|
Мисия : невъзможна - 2 На бас, че не знаете кой е този. Не, не е Майкъл Джордън. Нито Пушкин. |
...Как се казва пичът, който игра негъра-бъдеща звезда в американския футбол в Джери Магуайър и който прави невероятно завъртане на глава в кулминацията на филма?
...Коя е онази привлекателна мулатка от Мисия: невъзможна - 2?
...Защо, по дяволите, трябваше да гледам някакъв канален плъх със силно изразени едипов и електрин комплекси едновременно, след като дори само един кадър на неговата облечената в червена рокля до коленете доведена майка радва окото повече от половин час рендвани небивалици на цялата техника на Силикон Графикс?
...Защо виждам едни и същи улични разпръсквачи на свежи лафове в два на пръв поглед несвързани филма - Да преследваш Ейми и Догма?
...Как се получава така, че без да виждам и грам от мутрата на Кристофър Уокън, веднага усещам присъствието му в "Мравката Z"?
И изобщо такива високопрофилирани въпроси. И стигам до следните изводи. Явно купона по време на снимките на американските блокбъстъри пробива в атмосферата на съответните филми по мнооого подмолен начин. И за да се насладиш наистина на един филм, не е достатъчно просто да гледаш с долна челюст, търкаляща се някъде между подметките ти поредната дива и практически невъзможна каскада на Итън Хънт или Нео.
По-фенско и несъмнено по-трудно е да следиш нещата, които се случват някъде в периметъра на основната интрига и близо до границата на периферното зрение на оператора... Тогава ще забележиш, че мадамата от "Стюърт Литъл" всъщност е Джина Дейвис е мадама и половина, нищо, че се прави на добрата леко неадекватна майка. А ако си направиш труда като мен да поровиш из нета (боже, колко съм скромен), ще разбереш, че оня мълчаливия брадясал тип от Догма всъщност е и режисьор на филма. Не че това по някакъв начин ще промени естетическата ти наслада от момента, в който голямото лайняно чудовище стреля с органичната си базука (базука и бозуки принципно са различни неща) по него. Изобщо, отваряйте си очите на четири (осем, шестнайсет и т.н.) - не знаете откъде какво ще изскочи.
Тези, които не са разбрали и бъкел от нещата, за които говорих, получават най-искрените ми извинения, и могат да се поразходят из слънчевите градски улици. Слава богу, не всички чанти имат етикетчета.
София
2000-06-09
by ivgin