|
|
{ търся непознатото }
търся : значи ми е скучно!
 |
|
search : а кога търсим познатото? |
С очи взиращи се в нищото, с лице обляно в сълзи, с мелодии тъжни в ушите вървях.
Търсех алея, по която не бях стъпвала, местенце, в което не бях се крила, а
срещах рутина. Плачех за промяна, за движение, за развръзка и умирах от отегчение.
С безразличие дарявах разговорите, познатите, пространството, заинтересованите
от мен. Не се нуждаех от нищо старо, освен от познатата надежда и усещане за
непреживяно. Нали трябваше да позная, да почуствам с кожата си, със сърцето
си онова, което дирех отчаяно.
А какво всъщност търсех, не беше ли пак ти, не изследвах ли пътищата, за да
намеря пак теб, защото те мечтаех. Къде беше, когато търсех закрила, когато
треперех от несигурност и вълнение, с болката когато се борех.... Сама откривах
красотата във всеки жест, във всяко природно творение, сама се докоснах до живота,
а той ме помете...
И ме изплю...
Губех се, крещях с глас ням, ридаех безшумно, смеех се без искреност, ценност
без стойност бях. Но в сънища и мисли летях, за да те откривам в минали мигове
и в бъдещи изживявания. Парех се, пламтях в страстни огньове... и вече не ти
бях чужда. Но ти бягаше, беше на крачка пред мен, делеше ни песъчинка, създала
усещането за яма, причина, непозволяваща близост. И когато изпадна, когато се
срина от слабост, самота и отегчение, къде тогава ще бъдеш ти, пак там ли? Да,
ще си ме забравил или никога помнил, няма да назовеш дори името ми...
Но твоето ще бъде Съдба. Моята...
by Melanje | email
2001-04-01