|
|
{ p.o.v. }
POV : poin of view
 |
Майката кит и бащата кит си плавали покрай крайбрежието заедно с техния новороден
син, когато майката кит видяла едно стадо хора да се търкаля на плажа.
"Какво е това?" попитал синът, който никога преди това не бил виждал
човек, а камо ли цяло стадо хора.
"Хора, синко" казал бащата кит. "Могат да бъдат видяни тук по
това време на годината. Те се покриват с мазнина и лежат там на пясъка, докато
не започнат да цвърчат."
"Но те са толкова мизерни създания", казъл синът кит. "Бих се
обзаложил, че мога да нагълтам цял човек и той да остане жив в стомаха ми."
Майка му отбелязала, че не би желала нейният стомах да бъде пълен с нещо което
е било пържено в мазнина и след това овъргаляно в пясък. Освен това едва
ли би било много здравословно да се консумират хора, защото те са пълни с пушек
и хот дог.
"С какво се занимават хората?" попитал младият кит.
"Те стоят на плажа и съзерцават океана." Казал бащата кит. "И
естествено ядат ход дог."
Майката кит споделила, че хората навлизат в океана за кратък период от време
и пляскат във водата. Те правели това единствено за да плашат рибата наоколо.
"Мисля че хората са безполезни" казал синът кит. "Защо Великият
Кит е създал хората?"
"Сине," казал бащата кит, "никое от създанията на Великия Кит
не е било създадено без определена цел. Ако Великият кит е създал хората, то
това е било с някаква точно определена цел."
"Можеби хората, са начин Великия Кит да регулира популацията от хот дог?"
предложил синът кит.
"Има някои неща," казала майката кит, "които дори ние китовете
не може да разберем. Трябва да приемаме светът такъв какъвто е и да живеем
в мир с него."
Бащата кит насочил тяхното внимание към малък пасаж от хора, които се отделяли
от стадото и се насочвали към някаква метална кутия на колела. Когато всички
влезли, металната кутия започнала да се движи по плажната ивица, като разпръсквала
огромен облак от пясък и разрушавала гнездата на птиците.
"Какво правят те?" попитал синът кит.
"Правят боклук," казал бащата кит. "Хората правят почти всичкия
боклук на планетата. Те използват тези малки кутиики за да го произвеждат."
Той показал на сина си тъмния облак от газ който излизал от кутията.
"Вътре в кутията те приготвят още боклук."
В този момент шест бирени бутилки изхвърчали от кутията, последвани от торба
съдържаща полуизяден хот-дог, буркан с горчица, няколко бананови обелки и празна
пластмасова тубичка от плажно масло.
"Можеби това е причината Великият Кит да създаде хората." Казал младият
кит. "За да правят боклук."
"Светът не се нуждае от боклук," избълбукал бащата кит.
"Е, хайде сега," казала майката кит, която никога не се чувствала комфортно
когато се споменавала религия, "ние трябва да приемем светът такъв какъвто
е и да се научим да живеем в мир с него."
"Понякога," казал бащата кит, "си мисля че Великият Кит не знае
какво точно върши."
"Баща ти е много чувствителен на темата откакто се потопи в някакви много
мръсни води." Пояснила майката кит. "След това смърдеше няколко
седмици."
Младият кит бил толкова развълнуван от новите неща които научил, че направил
едно малко фонтанче докато издишал. Хората от брега го видяли и започнали да
крещят : "Кииииииитове!" а някой хвърлил бутилка бира по бащата
кит. Китовете се насочили към дълбоката вода. По-късно същата нощ докато те
се носели по Гълф Стриим и се наслаждавали на звездите, един много голям кораб
минал покрай тях и ги полял обилно с петрол. Но те останали в мир с околния свят,
приели го такъв какъвто е, след което се замислили за нещастните хора, които
там в далечината развърляли боклук в тази сладка лятна нош.
Ако се абстрахираме от чисто детския текст, можем да открием ценното в цялата тази история. Всички човешки взаимоотношения се базират на различията по между ни. Хората са твърде различни за да може да бъде постигнато единно мнение по който и да е въпрос. Самата ни многовариантност ни прави толкова изобретателни. Считам че нестандартността ни прави хора в нашия смисъл на думата.
А това дали всеки от нас ще влезе в ролята на китовете или хората си остава въпрос на шанс. Показателен е факта, какви големи пропасти могат да бъдат изградени между две общества, които не се познават. Още по показателен е факта че и едните и другите грешат за себе си, както и за останалите. Как може да бъде преодоляно това противопоставяне? Според мен, чрез споделяне на гледните точки и изграждане на търпимост към мнението на другия. Винаги ми е бил интересен чисто българския манталитет на конфронтацията. Ще ти дам един пример : малцина са тези които пишат положителни електронни писма. Сърфираш си в мрежата, харесваш това, не одобряваш онова. Тъжното е че ако ще пишеш повлиян от някакво впечaтление, то е единствено за да покажеш на другия неговите грешки, да му се накараш за нещо, да му се присмееш…
Положителна енергия не означава да търсиш лошите черти на едно творение, а да се опиташ да намериш положителните.
С благодарности на r-ea за това, че малко или много промени моя pov...
2001-01-02
* приказката е написана от : Ръсел Бейкър