|
|
{ OFF }
off : line
Тук няма компютри ... въпреки че са неразделна част от мизерното ми същестцуване
...
Ще започнем с въпроса ... Какво ли е да си модерен? D vikash "D e' besh" ili prosto D go e'be''shhhh u svinshtinata. 7:30. Будиш се сутрин от отвратително дразнещия прескоклив звук на CD-то на Red Hot от скапаната си уредба... която предишната вечер без да искаш си нагласил да се пусне 1 час по-рано от заплануваното. Отваряш очи, подскачаш към уредбата и с оттрениран замах размазваш пластмасовия "Turn OFF" бутон. След което пак с ала-Стефи скок попадаш обратно в кревата, като си казваш "само още няколко минутки и ставам : ... Ставаш след 2 часа и разбираш че си пропуснал най-важната част от упражненията ... проверката на отсъстващите ... Теглиш му една майна докато проспиваш и другите 2 часа от упражненията ... След това пък изобщо не ти се става понеже се чудиш, са пък кво ще правиш ... изпуснал си най-важното. Въртиш се в кревата и задрямваш за по 15 минути и така на порции за около 1 час, което съзнанието ти въприема като дълбок миг в безкарйността.
Най-накрая решаваш да станеш ... само че нещо не успяваш от първия път. Мързеливия ти труп отказва да изпълнява ентусиастичните сигнали пристигащи от чувството ти за вина на крайно екстремния ти мозък. И сега се включва сутришен блок "Tips&Tricks" ... цялата постановка е да почнеш почти неподвижно леко да размърдваш десния си крак(мъдо) във въртеливо друсащи движения и така докато започнеш наистина да се движиш ... След това може да преминеш нагоре в йерархията като размърдаш и пръстите на лявата си ръка... членът на ЦК на БКП засега оставяш настрана... след тези плавни упражнения неможе да не си въодушевен да се помръднеш дори и целия ... (ето ... хората казват че трябвало 30 минути активен спорт на ден) ... Усмивката бързо се стапя като намираш вчерашните си чорапи заритани в ъгъла, където завчера или по-миналия ден си намерил боклука. Не че просто миришат отвратително, а и са се вдървили като сибирски военнослужещ на почивка в Карибско море. "D ebe'sh" викаш си и почваш да търсиш други чорапи... с къртовски труд и много мъка успяваш да намериш няколко чорапа индивидуалисти ... и те както хората се опитват да бъдат свободни, кой с по-черен цвят, кой по-къс и кой по-дълъг. Нахлузваш първия ... и тутакси разбираш, че просто физиката ти няма да го понесе... някои чорапи просто не са родени за твоето нежно краче... решаваш да потърсиш още малко... но тая работа ти заприличва на разказ от криптата.
Вече е 1 часа ... чувстваш се уникално уморен сякаш цяла сутрин си търчал в парка, чувстваш се сякаш след това си взел душ ... и решаваш че той всъщност ти е доста тъжен за деня. Потегляш към кухнята ... "гладен хоро не играе" ... викаш си. Но какво виждаш ... следният сценарии не е за хора със слабо сърце ... и ви уверявам, че е напълно реалистичен ...
Вариат 1 : Майка ти е направила пица! От далече ти намирисва на обичайните зарзавати. И лепкавият мирис на тесто ... За съжаление от близо гледката не е толкова прилична ... И тук ще сложа знак за ненавършилите 18 години да не четат ... така наречената и миришеща пица ... се състои от следните атрибути : 6 сантиметра тесто ... като първите 3 са от подвид "черна загоряла" ... Плънката се състои от неограничено количество домати, приблизително 3 буркана (някъде към 2 сантиметра слой). А над тях уникално готвещата ми майка несъзнателно е изсипала цялата солница ... но след като и се е сторило безсолно предполагам е бръкнала в пакета за още. Ако ме бяха питали как щях да кръстя това кулинарно избретения ... бих го нарекъл : cHaTeRsKo 24/7 понеже едно парче от тази пица вървяло перфектно по такт с един неограничен достъп до Интернет.
Вариат 2 : Мирише ти ... влизаш в кухнята ... на 5 крачки от котлона разбираш, че нещо се е готвило тук ... след още 2 крачки, по разхвърляните станиолчета от кубчета пилешки булъон разбираш че това е супа! На една крачка от заветната цел, вече си приготвил паницата в едната ръка, а в другата черпака. Надигаш похлупака на тенджерата и що да видиш ... супата е изядена ... да ама не ... това е подлъгващ ефект от сутрешната доза мизерия, която си понесъл ... Всъщност след по-упорито вглеждане в тигана разбираш, че тези малки мехурчета по дъното на тигана са нещо странно ... Помеждудругото привключваш че котлона е включен ... наоколо няма никой ... Фатално! На дъното има и топчета в знак, че супата е била "супа топчета" ... но се чудиш ... кой ли ще яде супата и ще остави топчетата на дъното ... Не ти трябва да си гении или пък да мислиш прекалено много за да разбереш, че уникалната домакиня в къщата ти е загорила супата отново ... и то в тиган Zepter "с незагарящо дъно" ... Тук вече трябва да се намеси специален отряд хамали за изчегърта супата с шпакла. Този сценарий е по-скоро трагичен ... ако ме питат ... аз бих го кръстил : Къде отиде супата? - в стил Агата Кристи.
Вариант 3 : Тук ще бъда кратък и ще оставя фантазията ви да измисли останалото
... Какво ли ще стане след като във фритюрника са печени кюфтета, картофи, карначета,
картофи, кюфтета, риба и небрежно след това са панирани малко чушки
... вкусът е неповторим ... съдбата на този деликатес е обречена на самота и
мухъл ...
Е ... това е ... теглиш му една майна и решеваш, че днес ще я караш на koze.
2001-04-01
by Smuggler