|
|
{ Хотел за един милион долара }
... или просто едно закъсняло ревю
 |
Ирландският поет Б. Кемели твърдял, че най-добрия начин да пишеш е като си представиш, че си мъртъв, несъществуващ; едва тогава губиш суетата си. Не знам, дали идеята на Боно за сценария на "Хотела" тръгва от тази изначална позиция, но невинният му идиот Том Том започва своя ретроспективен разказ, скачайки свободно и мощно, именно в отвъдното.
122 минутната лента е абсолютна интернационална колоборация на немския режисьор
Вим Вендерс, по сценарий на ирландското рок-светило Боно, удиветелно заснета
от гръцкия оператор Федон Папамайкъл, с американския актьор Джеръми Дейвис,
украинската прелест Мила Йовович, австралийското ченге Мел Гибсън и напълно
неузнаваемия швед - Питър Стормаре.
И за да не пропуснана нещо съществено, ще ги коментирам един по един, и то субективно
(сори, пристрастна съм).
Киното на Вердерс винаги е било омагьосано с меланхолия, поетичност, безвремие.
Въздействието от живите истории на филмите му винаги е било остатъчно, с пост-ефект.
В тази перспектива трябва да се гледа и Хотел за един милион долара,
отличен със Сребърна мечка на миналогодишното Берлинале - един от най-
престижните кино фестивали.
Развитието е не в сюжетната линия, а в изграждането на образите- странници,
отхвърлени от обществото, изживяващи по своему американската си мечта в лос
анжелски хотел - легенда.
Това, което хармонизира техните отношения, е смъртта на един от тях - Изи Голдкис
(камео на адски любимия Тим Рот). Ето тук се намесва австралийската полиция,
хех, имам предвид FBI - агент Скинър (Мел Гибсън- саркастичен и тромав - буквално,
както никога до сега). Целта му е разкриване на мистерията около смъртта на
Изи - убийство или самоубийство, но заслугата му е далеч повече - хотелът, открит
от Боно при снимането на клипа на : Where the streets have no name, се
превръща в център на медийните интереси, а Скинър става силата, която събира
крехката и сякаш несъществуваща Елоиз (Мила Йовович със запазения си хладен
еротизъм) и непорасналото дете Том Том (изключителния Джеръми Дейвис).
Реверансът към камерата на Федон Папамайкъл е задължителен. Изследвайки драмата
на неразбрания, влюбения, лудия и самотния, мечтаните кадри са постигнати, романтиката
и меланхолията пропиват лентата и допълнителн покачват ефирността на арт визията.
Какво голямо удоволствие е да създадеш филмова музика над перфектна кинематография,
нали Боно? Особено, когато се включат и Брайън Ино, и Даниел Леноа. Удоволствие
е и да се потопиш в единните им композиции, чиито връх определено е парчета
като : "The ground beneath her feet". Не оставяй саунтрака да хваща
прах, дори и да не си им фен; а пък, ако си им - петте нови парчета на ирландеца
ще ти станат любими от раз.
Като споменах "ground" и "feet", в съзнанието ми скочи образа
на босоногата Елоиз, търсеща своето бягство в света на книгите и предлагаща
плътта си на непознатия в нощта. Тихата й лудост (а дали въобще е лудост) и
ледената й резервираност рязко контрастират с чувствената й трансформация в
мечтаната любов на Том Том.
Жените на Вендерс, идеализирани в 30 - годишната му кариера, намират естественото
си продължение в лицета на Мила (спомняш ли си btw Настася Кински в "Париж,
Тексас"?). Запитан, какво е очаквал от своите актьори, режисьорът скромно
споделя : "По- малко съвършена Елоиз".
Без да ме питат бих споделила, че окаквах "малко по - съвършен плот",
но пък пресъздадената история е абсолютно в час с кино естетиката и с времето
си - векът на самотата, отчуждението.
"Хотел за един милион долара" е различен филм, каквото и смислово
значение да влагаш в тази дума; толерантен е към противоречията и безумията
на модерния свят; чертае характерен, поетичен хаос, което може да се окаже доста
сериозен недостатък, когато е неоправдано.
Всичко е въпрос на POV [point of view], съответно и това ревю беше израз на
моето POV.
А ето и няколко странични гледни точки за коментираната лента :
Боно : "Филмът може да се разгледа като мрачна история за изкупителната мощ на любовта"
Мел Гибсън : "Отегчителен като кучешки задник" ... странно, защо ICON- собствената му продуценска компания е вложила $ 8,000,000 в един "отегчителен" филм?
Вим Вендерс : "Трогателна история, далече от холивудския мейнстрийм, с красиви и невероятни герои"
PS : Минал с една единствена кинопрожекция на Киномания 2000, от януари филмът е официално във видео рентовете. Жалко, подобни филми са създадени за широк екран или широкият екран е създаден за подобни филми, whatever.
|
режисъор : |
Вим Вендерс |
|
оператор : |
Федон Папамайкъл |
|
артисти : |
Джеръми Дейвис, Мила Йовович, Мел Гибсън |
|
сценарист : |
Боно |
|
url : |
2001-02-01
by Rea | email