|
|
{ ИМЕНАТА НА НЕЩАТА или ЗА КАКВО (НЕ) СА ВИНОВНИ GAYS }
и все пак...
intro :
Контактът ми с техно-културата е спорадичен, но есенцията в тезата на Каладан (К.) сякаш е безпокойството от превръщането на being gay в мода, и/или избора да си гей само защото е модерно. Но не тезата е най-силното в статията на К. според мен. За най-крещящото - накрая.
А за другото :
Има куп неизбираеми от човека неща, определящи го като хетеро-, би- или хомосексуален - ще не ще сега той е някакъв. Не можеш да заповядваш какъв да е пола на героите на еротичните си сънища и т.н. В тоя смисъл човек може да избира само дали да бъде какъвто е. Да лъже ли себе си или другите. Кое е по-страшно? _Може_би_ първото. Определящите сексуалността механизми са достатъчно силни, за да си отвоюват последствия от тоя, който се опитва да ги деформира или задушава. По-дълго - по-лошо. На мен ми е странно да си гей просто по мода. Вероятно затова и К. изрежда онези точки срещу being gay - за да сравни мотива "мода" с абсурд. За истински гей тия точки лесно звучат като подигравка, макар смекчена от извинението на К. в края, макар да разбирам, че не да ме обиди е целта му (аз съм гей). Ако някой съвсем искрено "стане" гей (или би или хетеро) заради "модата", вероятно при него тя просто е катализирала изплуването на истина, която и без това я има, и ще си остане като факт. Ако той просто лъже - вече казах. То като опре ножа до кокала... :-). Опасно е човек да си поставя сам капан за радостта, естествеността, хармонията в живота си. Търсете се, ако имате порив, но не решавайте веднъж завинаги прибързано. Човек се открива цял живот според мен.
А творците?
Мариус едва ли работи с идеята да прокламира мода "стани гей". Той твори нещо стойностно, има ценители и неценители и сред не-gays, и сред gays. Нечий труд - на DJ, артист, шлосер ако щете - е ценен или не сам по себе си. Ако някой се вторачва в това, че Мариус е гей, той пропуска истински интересното. Все едно да се вторачиш в това, че Калоянчев не е гей, и да пропуснеш радостта от майсторството му на артист. Съгласен съм с К. в смисъл, носител на креативността не е being (или не) gay. Така че печално e как К. вмъква Мариус в нещата [вижте сами пасажа му]. Безсмислено е (мисля) да мразиш или харесваш някого само защото е или не е гей ("друго око"?!). Или е пак похват на К. чрез абсурд? Дали?
Ако някой мрази/безразлично му е общество от сорта на евреи, негри или гей -
a ако утре се влюбиш в еврейка? Ако утре откриеш, че отдавнашен истински твой
приятел е гей, а го крие от теб? "Ние" и "Те" с главна буква?
Дали не би било за да те/се предпази от това да гледаш на него с това "друго
око"? Всеки сам решава как да се изразява, избира похвати. И все пак, как
би се почувствал/реагирал ти, хетеро (или не) читателю, ако някой нарече "чукане"
всяка твоя интимна лична връзка? Дали не се сещам? Или и този хумор радва
в оригиналния контекст? Каладан, думите ти "Ако усещате наистина необходимост
и привличане към същия пол, моля - чукайте се на воля с когото искате, но не
го превръщайте в мода", крещят над иначе благородната теза, недостойни
са за нея, надхвърлят безразличието, без да са разбиране... Жалко... Принизява
съществено човечността на цяло множество от хора само заради това, че
наистина не са хетеросексуални. Намирисва ли ви на нещо? Не _истинските_ гейове
(или би) правят мода "being gay". Те са себе си. Както и истинските
хетеро. Парадирането със сексуалността (хетеро или не) не е черта на единствен
пол или ориентираност. А сляпото вървене след нещо или някого си има друго име.
И то е различно от това да бъдеш себе си - гей или не.
А аз просто обичам да танцувам и техно :-), макар да не ми е най - любимото.
Точно косата ми не е ярко цветна, но пък каквато е, не допълва ли цветната гама
заедно с косите на другите, без задължително да е или не по- от тях :-)
04.01.01
by Влади | email | 25г.