|
|
{ Мъжът без сянка }
В събитието на съзерцанието е замесен втори участник, фиктивният друг. Сам за себе си аз съм "пуст", "призрачен", в автопортрета или в огледалото моето лице е недовършено - то е екран на възможните възторзи, любов, удивление и на другите към мен."Човек е спсобен на всичко, когато не вижда себе си в огледалото"
Съзерцавай себе си, познай скритите дълбини на своето съзнание. Самосъзерцавайки
се, влез в контакт с твоето същество. Потърси душата си. Не се страхувай, ако
усетиш присъствието на друга сила, тя е фиктивна. Така казват философите. Склонен
ли си да повярваш или отричаш тази фиктивна сила?! Не, ти си Homo Sapiens, ти
знаеш, че съществува сила, скрита в теб или витаеща около теб, която ти показва
грешките, изобличава пороците или просто те кара да отличиш себе си сред останалите.
Нещо, което ти показва начина, не по който да съществуваш, а по който да живееш,
защото да живееш означава да имаш и да постигаш цел. Приеми самосъзерцанието
като вид самокритика, самокритика, която ще те научи да бъдеш човек.
Никога не казвай, че си "пуст", защото допуснеш ли го, ти ще изгубиш
смисъла на живота. Сам за себе си ти може да си "пуст", но ще бъдеш
наистина такъв, ако не позволиш на хората да проникнат до определена част от
твоята същност. Не си позволявай да стоиш дълго време, скрит в сянката на неизвестността,
за да не опустее душата ти, за да не те обладае една призрачност, която ще отблъсква
хората от теб. Ти си част от света, но светът е хората, следователно ти си малка
част, която запълва пустотата на другия.
Знай, че "човек е способен на всичко, когато не вижда себе си в огледалото",
независимо дали става въпрос за огледалото като огледало или за съвестта, която
ние наричаме огледало на нашата душевна същност.
Виждайки себе си в огледалото, ти виждаш едно същество, което е точно копие
на теб, то отразява тази същност от теб, която ти създаваш за хората. Тази,
която ти искаш те да видят, но и тази, която те искат да видят у теб.
Връщайки се мислено назад във времето, ти виждаш себе си в различните ситуации,
в които си участвал. Пак се съзерцаваш, но този път отстрани, така ти се виждаш
не само през очите на другите и ще се оцвниш първо спрямо себе си, но веднага
след това и спрямо другите.
Себе си, другите, ето я тази фиктивна сила. Може би в събитието на самосъзерцанието
ти определяш кой да бъде фиктивния друг- дали ще бъде твоето вътрешно Аз или
човека, на когото и ти не знаеш точно защо, но се опитваш да подражаваш. Може
и да е някякъв идеал, плод на твоето въображение, който ти се опитваш да реализираш.
Зависи от теб, единственото, което е от значение, че ти си допуснал този несъществуващ
друг да участва заедно с теб в собственото ти съзерцание.
Oсмеляваш ли се да се оценяваш винаги позитивно? Търси и лошите си страни, за
да ги премахнеш. Не допускай да бъдеш "незавършен", стреми се към
съвършенство. Щом един електрон го може, можеш го и ти. Но често пъти, когато
се погледнеш в огледалото, назад във времето или дори в собствената си снимка,
ти усещаш, че лицето ти е недовършено. Така е, защотото ти е липсвала емоцията.
Не бягай от емоциите, те са животворна вода за твоята душевност. Лицето ти и
най-вече очите ти приличат на един огромен екран, който изразява чувства, чувства,
които ти изпитваш към някого или към нещо или чувства, които отразяват отношението
на другия към теб. Те могат да бъдат позитивни, но могат да носят и отрицателна
сила. Не се опитвай да се криеш, защото всичко, което чувстваш е изписано на
лицето ти, било то любов или омраза, възторг или възмущение, удивление или отвращение.
Тези чувства са в теб, а лицето ти ги отразява и именно, за да покаже на другия,
че наистина съществуват.
Позволи си в определени моменти да избягаш от монотонната реалност, стани участник
в събитието на самосъзерцанието, приеми фиктивния друг, който или каквото ти
се иска да бъде, защото той ще те научи, че ти не си "боклука на вселената"
както на теб понякога ти се струва.
2001-15-01
by Freaky | email