|
|
{ cold }
мисля : значи ми е студено!
 |
|
cold : freeze crash |
Студът ме е захапал за главата! Хапе, при това силно. Като пиявица - огромна пиявица която иска да ме погълне целия. Аз обаче не се предавам. Крача бодро и мисля. Пронизващият вятър сякаш избистря мозъка ми. Минава през черепа ми и отнася със себе си всичката топлина. Топлината която ми пречи да мисля! Защото когато съм сам на топло не мога да мисля. Всъщност не, по-скоро нямам нужда от мислене. Топлината е измисленият комфорт, който обществото създава. Обществото също като студа ме обгръща. То обаче не иска да ме погълне. Аз вече съм в стомаха му! Този обърнал се срещу магйосника дракон ме държи затворен в тъбуха си! Там ми е удобно, но се задушавам! Не мога да дишам защото правилата в стомаха на дракона са строги : Никакво мислене. Пише го с големи букви. А и защо ли ми е да мисля, там вътре в чудовищния стомах! Топло ми е, имам си всичко, за което мога да се сетя. Защо ми е простото мислене?
В тази ситуация си е наистина излишно.
Добре че го има студът! Той отдавна ме научи да мисля. Схванах бързо. Още от първия път. Студът ме сграбчи здраво, измъкна ме от удобния ми стол и ме хвърли право навън. Навън! Там където не е топло, там където нямам нищо и там където ако не мисля цялото ми съществуване ще е напразно. Навън обществото го няма. Фалшивите рецепти за щастие не съществуват! Коридорите, които използвам за да стигна до различните стаи също ги няма. Няма ги стените. Мога да отида където поискам и най-важното мога да мина от където си поискам. И сега, когато съм на студеното стоя и се възползвам. Стоя сред нищото, съзерцавам грухтещият наблозо дракон-обшество и мисля. Мисля за много неща. Всъщност мисля за каквото си поискам. В крайна сметка, сега когато мога да мисля, глупавия дракон и неговите правила не означават нищо за мен. Драконът започва да става прозрачен. Мога да виждам през него. Виждам хората в стомаха му : как удобно са се разположили и си въобразяват че са щастливи. Аз като всеки човек, също искам да съм щастлив. Затова мисля. Търся начин да постигна щастието. А то е толкова лесно. То е на една крачка. Стига само да помислим.
Аз оппределено помислих! Всъщност, направо се скъсах от мислене!
Резултата обаче си струва. Имам отговор. И ще ви го дам наготово. Така няма да има нужда да излизате от търбуха на дракона. Дракона ще изчезне от самосебе си. Аз навън? Оооооо навън ще е хубаво. Студа вече няма да е там. Навън ви чака всичката свобода на света. Навън ви чака истинският свят. Няма какво да отлагам повече. Момента да ви открия истината настъпи.
Обаче аз няма да ви кажа всичко!
Елате при мен! Елате да помислим заедно! Можеби моят извод е грешен. Можеби всички заедно ще открием щастието... Какво става? Недоволствате? Нали уж не трябваше сами да се измъквате от търбуха, а? Наистина не трабва! Погледнете добре! Не виждате ли през чудовището? Не избледняват ли цветовете му? Можете ли да ме видите през люспестата кожа? Нека ви разкрия една тайна : Чудовището изобщо го няма! Никакъв дракон няма. Няма и търбух. Вие всички сте до мен. Вие всички сте свободни! Забравете глупавият дракон и вечните му правила. Забравете всичко, което ви пречи да мислите.
Какво? На вас нищо не ви пречи? Тогава вие наистина не сте в горещия гнусен
търбух! На свобода сте и знаете колко абсурден всъщност е дракона, за който
ви говоря. Вие сте напълно наясно, че няма никакъв глупав дракон и се питате
защо си губите времето четейки това, мислейки за глупости. Питате се защо изобщо
се занимавате с това есе, когато може да сте вкъщо, в леглото и на топло. На
топло, където няма нужда да мислим...
2001-04-01
* Картинката е от : Homeworld