|
|
{ Коледна приказка }
Посвещавам тази приказка на моите приятели от #bpm. Нека тя е подарък за втората ни Коледа!
В един отдалечен край на вселената една малка синя планета празнуваше своето
бяло прераждане.
Часовникът тиктакаше тихо, отброявайки оставащите часове до пълното тържество
на планетата.
В един далечен замък беловлас старец разлистваше дебела прашна книга, по чиито
страници танцуваха магически знаци. Той мълвеше тихо вълшебни думи, а до него
се боричкаха весело няколко джуджета…
В една малка къща, откъсната от материалния свят, се бяха събрали весели младежи,
които съдбата бе определила за вестоносци на мира и любовта.
Събрани около камината, те мълчаливо наблюдаваха играта на огнените езици, хвърлящи
загадъчни сенки върху лицата им. Мислите на всеки един от тях
бяха поели по една и съща снежна пътека, водеща до приказния свят на добрия
старец, в когото те вярваха като малки и който тогава изпълваше сърцата им с
наивно детско нетърпение и любопитство. Добрият старец, когото те никога през
детството си не видяха, но знаеха, че той ще бъде при тях всяка година на светлия
коледен ден. В този момент те не съзнаваха каква изненада им бе приготвила съдбата
в коледната нощ.
…Беловласият старец погледна в заледеното езеро, разположено в средата на огледалната
зала, и с усмивка съзря едни светли и изпълнени с детска чистота мисли да се
задават по големия път, водещ към двореца…
Две от момчета се сепнаха и сякаш събудени от дълбок сън се надигнаха и посегнаха
към якетата си. Време беше да отидат до гората, за да зарадват останалата част
от групата с традиционното коледно дърво, с което те свързваха своите незабравими
детски преживявания. На останалите те казаха, че отиват да се поразходят из
заснежената градина зад къщата, която водеше чак до гората. Те не съзнаваха
как взаимно си подготвят изненади.
Другите решиха да превърнат голямата, почти празна, стая в най-хубавия коледен
кът, който някога е съществувал. Те разговаряха оживено за детството си и за
безбройните писма, които са изпращали на Дядо Коледа с молба да им донесе подарък.
Смях изпълваше стаята и разпръскваше навсякъде лъчи от надежда и искрено приятелство.
Лъчите, като видяха, че стаята свети от чистота и любов, излязоха навън и се
насочиха към останалата част от света, потънала в мрак от лицемерие и жестокости.
Те го обгърнаха и със своята неземна сила разчупиха тежките окови на материализма.
Светът беше свободен да се пречисти от злото, да потъне в блажената бяла пелена
на зимата и да посрещне тържеството на новото начало.
След няколко часа, уморени , но щастливи, младежите седнаха отново около камината
и се наслаждаваха на това, което бяха сътворили с малко въображение и много
изобретателност. Стаята приличаше на един малък коледен свят от приказките,
свят, за който те бяха слушали като малки. Свят, изпълнен с надежди и доброта.
В този момент двете момчета си проправяха път през снежните преспи и носеха
едно прекрасно коледно дръвче, което изпъкваше с нежна зеленина на фона на потъналата
в бяло гора. Те вървяха от часове, но все не можеха да намерят пътя до къщата.
Лъч на безпокойство мина по лицата им, защото започваше да се стъмва.
…Старецът се скара на джуджета, каза им да му донесат празничните дрехи и да
подготвят шейната за път. Беше взел решение! Уверил се в добротата на тези младежи
, той щеше да изпълни техните детски мечти. Едно джудже кротко се приближи до
него и го изтръгна от мислите му, дърпайки го усилено за края на дрехата. Единият
от елените беше избягал, а се спускаше дебела мъгла. Какво щеше да прави сега
добрият старец без своя верен елен, който със светещия си червен нос показваше
пътя му над заснежената земя!!!…
Момчета се спряха стъписани. Пред тях стоеше един красив благороден елен със
светещ нос. Те се спогледаха с невярващи очи. Възможно ли беше това? Дали не
беше просто една лоша шега. Но еленът продължаваше да седи пред тях и да ги
наблюдава с кротките си големи черни очи. Той се приближи до тях и те забелязаха
колко усмихнати бяха те. Момчетата усетиха тази детска надежда, която изпълваше
сърцата им преди години и се оставиха да ги води еленът. Те знаеха кой е той
и повярваха, че е истински.
Безпокойство изпълни сърцата на останалата част от групата. Те се притесняваха
за своите приятели и решиха, въпреки виелицата, която се бе развихрила навън,
да излязат и да ги потърсят.
Не след дълго две от момичетата съзряха в далечината червена светлина и с глас,
изпълнен с надежда, повикаха другите. Светлината ставаше все по-голяма,а техните
очи- все по-широки. Те не можеха да повярват на това, което виждат. Това със
сигурност не беше обикновен елен. Това беше еленът от техните детски блянове.
С радост те посрещнаха приятелите си, внесоха коледното дръвче в стаята и останаха
навън, за да пуснат на свобода децата в себе си. Те бяха волни, щастливи, весели.
Светлината, която те излъчваха се понесе над заснежения свят и разпръсна доброта,
надежда и любов навсякъде. Хората, с пречистени сърца, празнуваха в коледната
нощ. Празнуваха раждането на свободата.
Младежите се спогледаха учудено, еленът беше изчезнал. Но те знаеха, че той
беше при тях, знаеха че не сънуват. Ободрени от веселата детска игра и усетили
глад, те се втурнаха в къщата. Там ги очакваше изненада.
В средата на стаята, украсено, стоеше величествено коледно дърво, огънят в камината
беше угаснал, а наоколо разпръсната пепел, която издаваше присъствието на един
неочакван гост. Те не можеха да го видят, но го усещаха, усещаха го в душите
си, усещаха добротата му.
Големият часовник на стената удари дванадесет пъти, всичко около тях заблестя
в прекрасна светлина, те почувстваха как се издигат нагоре и сякаш попаднали
в голяма шейна, теглена от елени, се понесоха над грейналия от коледни светлини
свят.
В една малка, потънала в снежна пелена, планета човечеството празнуваше Коледа!
2000-24-11
by Freaky | email