|
|
Street parade.
on the streets of free techno
by Freaky
Часът е 2:30, денят 2.07.2000. Седя пред огледалото, въоръжена с лилав спрей за коса в едната ръка и с гребен- в другата. Операция "Цветна коса" започва.
Часът е 2:35. Операцията е провалена, но аз излизам от своя дом, радостна, че ще стана част от това дългоочаквано събитие, въпреки обичайния си вид.
Следва доста мъчително чакане на небезизвестния столичен автобус 72. Слънцето пече безпощатдно, но моята братовчедка Ани и аз, запасена с фотоапарат и огромно количество вода, чакаме, твърдо решени да стигнем до крайната си цел- Народната Библиотека.
След двадесетминутно чакане, слизаме доволни на Плиска и се отправяме към следващото препятствие- автобус 280. За мое най-голямо щастие той дойде почти веднага и качила се в него, аз прекъснах всички връзки със земното. Докато пътувах, пред очите ми, като на лента, премина миналогодишният парад. Може би това беше една несъзнателна психическа подготовка за това, с което ми предстоеше да се сблъскам отново.
Часът е 3:30. Над мен се издига паметникът на светите братя Кирил и Методий- сборното място на #bpm. Ура! Misa дойде първи и може би като награда за това, през цялата вечер той беше най-мокър от всички. Най-сетне се събрахме!Част от групата отказа доброволно да присъства на шествието и се оттегли достойно в близката бирария(май бирария беше). RaVeAbySS и Fencho запрашиха напред, а аз влезнах в ролята на боен предводител на останалата част от групата.
Boooommm! Започна се! DJ Steven вдигна ръце нагоре и присъстващите изпаднаха в екстаз. В този момент всичко около мен се промени- танцуващи младежи, шум, свирки, вода…. МУЗИКА. София отново не беше София, беше едно място, където хората се чувстваха свободни, щастливи, нямаше ги намръщените лица и злобните забележки. Едно е сигурно, мястото беше идеално. За сетен път Храм -паметник Александър Невски събра много хора, но този път не за да сваляме някое правителство, а за да пуснем на свобода нашия дух, воден от космическите звуци на електронната музика.
Камионите бяха заети , затова реших просто да ги следвам. Изневиделица точно в ръцете ми кацна един ОГРОМЕН балон във формата на сърце. Въобразих си, че това е сърцето на Street Parade и реших да го пазя с цената на всичко. В този момент той се спука, просто за да ми покаже колко егоистично съм мислила. Това е-сърцето на парада е навсякъде, във всички.
Минахме покрай гърба на Руската църква и двореца и се озовахме пред Президенството. Хората бяха изпаднали в дива еуфория и танцуваха под жарките лъчи на слънцето. Някои потърсиха спасение във фонатана, други безпощатдно се пръскаха с вода, въоръжени с водни пистолети.
Часът е 5:45. Трябва да се оттеглим от Президенството и да поемем към Паметника, където имаме среща с бираджиите. Минавайки през Руската църква, станахме свидетели на две сватби. Да са живи и здрави младоженците, искрено им желая успешен съвместен живот и много деца.
Купихме си вода с етикети на METROPOLIS, като заплатихме символичните 50 ст.( не е като моя 1 лев за 0,5 л вода-направо ме обраха)
Часът е 6:00. Цялата бойна група без Fencho и RaVeAbySS, които бяха на камионите, се беше събрала пред паметника. Полицията не позволи да се изкачим на паметника и с право - в такъв ден София не трябва да става Ротердам. (Едноминутно мълчание за всички млади хора, загинали трагично на концерта на Pearl Jam в Ротердам).
Цялото оборудване беше готово и хората, като видяха, че има много събрали се, ни пуснаха страхотна музика, която на мен наистина ми допадна. Е как иначе щях да стана и да си танцувам сама. Е не бях сама, защото lexa почти веднага се присъедини към мен.
Часът е 7:00. Kano и ivgin ни напуснаха, защотото отидоха да гледат финала на Европейското първенство( Италия е моралният победител).
8:00. Ето ги!!!!!!! Камионите се задават, музиката се усилва, пространството пред паметника се запълва с танцуващи хора.Ясен Петров застана зад пулта и партито пред Паметника започна. Не знам за другите, но аз изпаднах в дива еуфория. Браво Ясене!!!
9:10. Не ми се тръгва, но не мога да се държа на краката си. Сбогувах се с приятелите си и тръгнах към спирката на автобус 72!!! Докато вървях, направих няколко снимки на СВЕЖАРИТЕ, бяха много готини.
Седя на балкона и гледам зарята, зад мен гърми телевизорът, каналът е ММ, мястото на излъчването е Паметникът, градът София, но преобразената София, свободната София.
Дали ние не я правим свободата, макар и само един ден в годината, там по Софийските улици!?
Ние, нашето освободено съзнание, нашата музика. Ние сме тук СЕГА, ще бъдем тук и ДОГОДИНА, заедно с мелодията, защото тя винаги ще бъде.